AsmBB
Login
Register
/ adamd64asmasmbbbestchatcommondebiandeckdesigndllfastfossilgamedevheaphiawathaincredibleinteroplearninglibfreshlinkslinuxmememeta.http-equivmoneyneonginxorlyospasspasswordprogrammersprogrammingresourcesscript.alert.xsssecretseoskinssodomsourcesourcecodetestworkxssигнаткотикипароларусскийтестуеб.програмиранехабр.наполеон
Categories Thread list

Среднощни кули

Annotation Последната битка е започнала. Печатите на затвора на Тъмния се трошат. Самата Шарка се разплита, а безбройни пълчища на Сянката извират от Погибелта. Призраци от миналото дебнат Перин Айбара: Бели плащове, убиец на вълци, картини в ума му, а и отговорностите на водачеството не му дават мира. Невидим враг бавно затяга клуп около врата му. За да надделее, Перин трябва да потърси отговори в Света на сънищата и най-сетне да намери начин да овладее вълка в себе си. Иначе е изгубен завинаги. Довье’анди се товя сагайн. Време е да хвърлим зара. Покажете ми читател на фентъзи, който не е чувал за „Колелото на времето“, и аз ще ви покажа лъжец. Отзив от интернет * * * Робърт Джордан, Брандън Сандърсън Пролог Глава 1 Глава 2 Глава 3 Глава 4 Глава 5 Глава 6 Глава 7 Глава 8 Глава 9 Глава 10 Глава 11 Глава 12 Глава 13 Глава 14 Глава 15 Глава 16 Глава 17 Глава 18 Глава 19 Глава 20 Глава 21 Глава 22 Глава 23 Глава 24 Глава 25 Глава 26 Глава 27 Глава 28 Глава 29 Глава 30 Глава 31 Глава 32 Глава 33 Глава 34 Глава 35 Глава 36 Глава 37 Глава 38 Глава 39 Глава 40 Глава 41 Глава 42 Глава 43 Глава 44 Глава 45 Глава 46 Глава 47 Глава 48 Глава 49 Глава 50 Глава 51 Глава 52 Глава 53 Глава 54 Глава 55 Глава 56 Глава 57 Епилог Речник Информация за текста notes1 2 * * * Робърт Джордан, Брандън Сандърсън Среднощни кули На Джейсън Дензъл, Мелиса Крайб, Боб Клуц, Дженифер Лианг, Линда Таглиери, Мат Хач, Лий Бътлър, Майк Макърт и всички онези читатели, които през годините превърнаха „Колелото на времето“ в част от своя живот, а по този начин направиха живота на други хора по-добър. Скоро стана явно, дори в границите на стеддинга, че Шарката отслабва. Небето помръкна. Мъртвите ни се появиха, застанали на кръгове извън границите на стеддинга и надничаха вътре. Най-притеснителното бе, че дърветата залиняваха и никаква песен не можеше да ги изцери. По това време на скърби излязох пред Великия пън. В началото ми бе забранено, ала майка ми, Коврил, настоя да получа своя шанс. Не зная какво запали искрата в нея да промени чувствата си, след като много решително бе поддържала противната страна. Ръцете ми трепереха. Щях да съм последният говорител, а повечето сякаш вече бяха взели решението да се отвори Книгата на превода. Смятаха ме за закъсняла притурка. А знаех, че ако не кажа истината, човечеството ще бъде оставено само да се изправи срещу Сянката. В онзи момент цялото ми притеснение ме напусна. Изпитвах само покой и неумолимо усещане за цел. Отворих уста и започнах да говоря. Из „Преродения Дракон“ Лоиал, син на Арент син на Халан, от стеддинг Шангтай Пролог Отлики Копитата на Мандарб отмерваха познат ритъм по пресечения терен. Лан Мандрагоран яздеше към своята смърт. Сухият въздух бе раздрал гърлото му, а земята бе осеяна с бяло от кристалите просмукала се отдолу сол. Далеч на север се извисяваха червени скали, зацапани от болест. Пълзящ тъмен лишей — белезите на Погибелта. Яздеше на изток, успоредно на Погибелта. Това все още бе Салдеа, където го бе доставила жена му, спазила едва на косъм обещанието си да го пренесе до Граничните земи. Дълго се бе изпъвал пред него този път. Беше го изоставил преди двайсет години, като се съгласи да последва Моарейн, но винаги беше знаел, че ще се върне. Точно това означаваше да носи името на своите предци, меча на кръста си и хадори на главата си. Този скалист район на Северна Салдеа бе известен като низините Проска. Беше мрачно място за езда — ни едно растение не вирееше тук. Вятърът духаше от север, понесъл със себе си зловоние като от дълбоко, застояло тресавище, пълно с подути трупове. Небето горе кипеше тъмно и потискащо. „Ама и тая жена“ — помисли си Лан и поклати глава. Колко бързо се бе научила Нинив да говори и разсъждава като Айез Седай. Той страдаше от това, че препуска към смъртта си, ала да знае, че тя се бои за него… виж, това го измъчваше. Много. От няколко дни не бе виждал друго човешко същество. Салдейците имаха укрепления на юг, но тук земята бе накъсана от дълбоки оврази, които затрудняваха набезите на тролоците, така че те предпочитаха да нападат край Марадон. Нямаше основания и за отпускане обаче. Човек никога не биваше да се отпуска толкова близо до Погибелта. Напред се издигаше хълм, добро място за наблюдателен пост. Огледа го за най-малкото движение. Заобиколи отдалече една падина, да не би там да дебне засада. Държеше ръката си на лъка. След още малко път на изток щеше да свърне в Сал
AsmBB v2.3 (check-in: 60daad368eda26ff)
©2016 John Found; Licensed under EUPL.
Powered by Assembly language and SQLite.
Created with Fresh IDE

Icons are made by Egor Rumyantsev, vaadin and icomoon from www.flaticon.com