▄▄             ▄▄▄  ▄▄▄ Power
█  █ ▄▄▄▄ ▄▄▄▄▄ █  █ █  █
█▄▄█ █▄▄▄ █ █ █ █▀▀▄ █▀▀▄
█  █ ▄▄▄█ █ █ █ █▄▄▀ █▄▄▀

Login
Register
/ aa about.it ad amd64 and.who api asm asmbb asmbb.features authentication bbcode best bugs cares chat common debian deck design dll docker email embed fast feature files fossil fresh.ide friendly gamedev heap help hiawatha i18n ideas incredible interop learning libfresh limit links linux mailing.list meme meta.http-equiv minimag money mysql neo nginx numbers orly os outage pass password post-by-email programmers programming proile read-by-email resources safety script.alert.xss secret seo skins sodom source sourcecode subdirectory subforum support tags templates test test123 type very.ugly video work xss игнат котики парола русский тест уеб.програмиране хабр.наполеон
Categories Threads

Буря се надига RSS

Робърт Джордан, Брандън Сандърсън Буря се надига Част 12 от „Колелото на времето“ Превод от английски: [Неизвестен], 2010 chitanka.info На Марая Саймънс и Алън Романчук, без които тази книга нямаше да е възможна. Гарвани и врани. Плъхове. Мъгли и облаци. Гадини и развала. Странни събития и чудати явления. Обичайното е изкривено и необичайно. Чудеса! Мъртвите стават и тръгват, и някои ги виждат. Други — не, ала все повече и повече всички ние се боим от нощта. Това са дните ни. Валят над нас под мъртво небе, съкрушават ни с яростта си, докато всички вкупом не въззовем: „Нека започне!“ Дневник на Незнайния схолар, вписано за Празненството на Фрея, 1000 г. НЕ Предговор В един ноемврийски ден на 2007 г. получих телефонно обаждане, което щеше да промени живота ми завинаги. Хариет Макдугъл, съпруга и редактор на покойния Робърт Джордан, ме попита дали бих приел да довърша последната книга от „Колелото на времето“. За онези, които не знаят, че г-н Джордан е починал, съобщавам новината с прискърбие. Помня как се почувствах, когато — докато преглеждах разсеяно интернет на 16 септември 2007 г. — разбрах, че е умрял. Бях потресен, стъписан и обезсърчен. Този чудесен човек, мой герой в писателската ми кариера, си бе отишъл. Светът изведнъж стана друг. За първи път взех в ръцете си „Окото на света“ през 1990 г., когато като пристрастен към фентъзито юноша посетих близката книжарница. Моментално станах неин почитател и зачаках нетърпеливо „Великият лов“. През годините съм чел книгите многократно, често пъти съм препрочитал цялата поредица, щом излезеше нова книга. С времето реших, че искам да стана писател на фентъзи — повлиян, до голяма степен, от любовта си към „Колелото на времето“. При все това изобщо не бях си помислял, че един ден ще ми се обади Хариет. Изненада ме напълно. Не бях молил, не се бях кандидатирал, нито смеех да си пожелая такава възможност — въпреки че когато поканата дойде, отговорът ми бе незабавен. Обичам тази поредица като никоя друга, а героите ги чувствам като стари, скъпи приятели от детството ми. Не мога да заменя Робърт Джордан. Никой не би могъл да напише тази книга толкова добре, колкото щеше да може той. Това е ясно. За щастие, той остави много бележки, общи наброски, изцяло завършени сцени и продиктува обяснения на жена си и на свои помощници. Преди кончината си помоли Хариет да намери някой, който да довърши поредицата за почитателите му. Обичаше всички вас и прекара последните недели от живота си в диктуване на събития за последния том. Трябваше да се нарече „Спомен за светлина“. И ето ни тук, осемнайсет месеца по-късно. Г-н Джордан обеща последната книга да бъде голяма. Но ръкописът скоро нарасна до невъзможно огромни размери. Щеше да стане три пъти по-голям от обичайния размер на една книга от „Колелото на времето“ и Хариет и „Тор“ взеха решение „Спомен за светлина“ да се раздели на три части. Имаше няколко чудесни кулминационни момента, които да предложат цялостен и завършен сюжет във всяка третина. Бихте могли да мислите за „Буря се надига“ и следващите две като за трите тома на „Спомен за светлина“ или като за последните три книги от „Колелото на времето“. И едното, и другото ще е вярно. Колкото до писането, стигнал съм до средата на втората третина. Работим толкова бързо, колкото е благоразумно, и не искаме да ви караме да чакате твърде дълго, за да получите финала, обещан на всички ни преди близо двайсет години. (Г-н Джордан всъщност написа лично този финал, преди да почине, и аз го прочетох. И е фантастичен.) Не съм се опитвал да подражавам на стила на г-н Джордан. Вместо това приспособих своя стил, за да е подходящ за „Колелото на времето“. Главната ми цел бе да остана верен на духа на героите. Фабулата до голяма степен е на Робърт Джордан, макар много от думите да са мои. Представете си тази книга като продукт на нов режисьор, който работи над някои от сцените на филм, като запазва същите актьори и сценарий. Но това е голям проект и ще отнеме време за довършването му. Моля ви за търпение, докато през следващите няколко години усъвършенстваме този разказ. Държим в ръцете си завършека на най-големия фентъзи епос на нашето време и възнамерявам да се постарая той да бъде направен добре. Възнамерявам да остана верен на желанията и бележките на г-н Джордан. Писателската ми почтеност и любовта ми към тези книги няма да ми позволят да направя нищо по-малко. Накрая, нека настоящите думи останат като най-добрия аргумент за това, което вършим. Това не е моя книга. Това е книга н
AsmBB v2.6 (check-in: f15fadce65c1fa6d); SQLite v3.28.0 (check-in: 884b4b7e502b4e99);

©2016..2018 John Found; Licensed under EUPL.
Powered by Assembly language
Created with Fresh IDE

Icons are made by Egor Rumyantsev, vaadin and icomoon from www.flaticon.com